Ахмед Дауд – Един живот отдаден на „Малкото топче”.
Представяме ви едно интервю с един от най-големите таланти и най-добрите ветерани в България-Ахмед Дауд.
Здравей, би ли ни разказал, на нас – феновете на тениса на маса в България, как започна да се занимаваш с любимият ни спорт?
Разбира се. Започнах тениса на маса през далечната 1964 година, когато на мястото на старо изгоряло жилище построиха спортна зала „Родопи”. Бях едва на 13 години. Залата беше хубава и модерна за времето си и беше единствената в окръга, дори едва след няколко години беше построен спортен комплекс „Арпезос” в град Кърджали. Може би това ми даде хъс да играя.
Отначало започнах да играя с по-големия си брат без да знаем елементарни правила.
Тогава играех с европейски хват. В долната част на залата тренираха състезателите на клуба. По това време се създаде и школата по тенис на маса в Момчилград с треньор Ат.Дерменджиев, който тренираше децата и едновременно с това играеше в мъжкият отбор на „Родопи”.
Аз бях самоук. Понеже нямаше място, не бях в школата и често поглеждах от втория етаж как моите връстници тренират (става дума за набор 1950/1951). Винаги, когато намирах свободно време, не излизах от залата, за да играя с мои приятели. Но в останалото време играех с по-големия си брат, който беше добър тогава.
Един ден излезе и моят късмет, когато ми казаха, че мога да започна да тренирам и аз в школата. Никога няма да забравя този момент, когато ми казаха да се явя в залата, за да може да ме види треньора как играя.(отново през 1964) год.
Така започнах своята спортна кариера, като имаше една група от 8 души, които бяхме определени да играем с азиатски хват.

Кога беше първото ти състезание?
След много тренировки и много внимание от страна на Ат.Дерменджиев напреднах много бързо и още през лятото на 1964 година в град Пловдив отидох на първото си състезание.Тогава бях резерва в отбора. Беше истинско удоволствие да играя за пръв път. На личното първенство се представих добре като в първия кръг победих представител от град Свищов. Във втория кръг отново успях да отстраня П.Митов от Русе. (с него имахме много срещи като пионери, мъже и ветерани )
Би ли ни разказал повече и за другите си изяви през годините?
На новогодишния турнир през 1964/1965 в град Момчилград победих всичките си противници и станах първенец на 13 години.
В първото участие на СШ „Родопи” Момчилград на републиканско първенство в град София на 27.06.1965 година грабнахме първото място, а в индивидуалното първенство победих на финала Кр.Корсимов от Пазарджик и станах първият шампион на спортни школи за пионери в България. Същата година бях повикан на международен турнир за юноши заедно с Д.Караиванов. През 1968 година станахме втори на отборното клубно първенство в гр.Варна. През 1966 започнах да играя в мъжкия отбор на „Родопи”.Бях на 15 години и най-младия в отбора, който играе в „Б” група.
Емоции, колкото искате.
През 1966, 1967, 1968 година – призови места в републиканските първенства за юноши по двойки и смесени двойки. През 1969 отново станахме отборни републикански шампиони налагайки се с 5-4 над „Спартак” Пловдив. Най сладката победа в живота ми беше, когато играхме финал срещу Плевен и след равенсто 4-4 моят приятел Х.Дурмушов по невероятен начин победи с 2-0 и взехме отново първото място. През този период бях 2 пъти окръжен шампион. Има още много първенства, които не ги помня добре.
|
|
Кое беше първенството, което беше най-трудно за теб?
През 1970 влезнах в казармата и след моето уволнение през 1972 мъжкият отбор решихме, че или ще играем в „А” група, или се отказваме изцяло от спорта. Така през есента на 1974 в град Тетевен победихме всички освен отборът на Хасково, които ни победиха с 5-3.
След тази загуба от Хасково, за нас остана единствено утехата, че ще победим на реванша. Така отново след усилена 10-дневна тренировка с отбора на ЦСКА бяхме готови през пролетта. В зала „Академик” Пловдив, през пролетта на 1975 година „Витамина”- Кричим направиха обрат и победиха всички отбори.Същото сторихме и ние като победихме този път отбора на Хасково с 5-0.Направо ги смачкахме! И така на финал с „Витамина” отново при резултат 4-4 аз трябваше да изиграя решаващата среща срещу моят приятел Кольо. Публиката и съдиите бяха против нас и гледаха по всякакъв начин да ни изкарат от равновесие. Напрежението си каза думата, но в края играта завърши 2-1 за мен и за „Родопи” Момчилград. Така за пръв път влезнахме в „А” група. Каква радост беше – не може да се опише с думи.

Участвал ли си в международни турнири?
Да, участвал съм много пъти в международни турнири особено в периода 1969-1978.
През 1969 година бяхме поканени в град Радом, в Полша. През 1975 година – двустранна международна среща с град Котбус, Германия. Победихме ги като гости на 2 пъти, а след това и при тяхната визита в Момчилград отново се наложихме над тях. През 1977 бяхме в Берлин, където прекарахме отново много добре. И през 1978 година бяхме отново в Котбус на международния турнир, където имаше отбори от цял свят и се преставихме добре.Това са ми повечето от отличията до този период.
Разкажи ни нещо повече и за последните си титли. Например за това, че спечели бронзовия медал в „Стоянстрой” на 26.12.2009.
Да, това е последната ми титла за момента. Специално в „Стоянстрой” съм бил 11 пъти първи. Другите ми успехи напоследък са:
Истанбул – международен турнир на „Фенербахче” – 1 път шампион, 3 пъти бронзов медалист и 2ро място при двойки.
Албена – международен турнир за ветерани – 4 пъти 1во място в личното първенство.
Световно първенство в Лисабон, Португалия -5ти отборно.
Бодрум, Турция – шампион.
И още много други.
Благодаря ти за всичката тази информация. Сега би ли позволил да те попитам някои други въпроси?
Разбира се, че може.
Какво мислиш за нивото на тениса на маса в България?
Мисля, че има още какво да се желае. Но в основата на всичко според мен е това, че спортът не е достатъчно популяризиран, след това идва проблемът с финансите.
В момента играеш за „Етър” Велико Търново, нали така?
Да, точно така и за сега съм много доволен.
Какво мислиш за новото лепене? Оказа ли влияние върху играта ти като цяло?
Естествено, даже бих казал, че оказа огромно влияние, но свикнах с времето и сега нямам проблеми. Но мисля, че трябваше да се премахне свежото лепене, тъй като всички знаем, колко е вредно.
С каква комбинация играеш? Имам впредвид ракета?
Дървото ми е много старо, за японски хват. Не съм си го сменял от как съм си го взел, не помня коя година беше, но ми е едно от първите. Само знам, че е на бътерфлай, но не си спомням модела, тъй като вече се е изтрил. А относно гумите играя с къс нападателен зъбец.
Любима марка?
Предпочитам Бътерфлай, но нямам любима.

Благодаря за интервюто.Заключителни думи за феновете на тениса на маса?
Аз благодаря на екипа на ttfans.org за това интервю. А за феновете за тениса на маса ще им пожелая да бъдат най-вече живи и здрави и нека се радват на играта и да продължават да поддържат форма като мен.
Материалът и снимките са подготвени от Ерай Дуран – репортер и фотограф за ttfans.org от гр. Кърджали. Ако желаете и Вие да публикувате статия или да качите видео от турнир или интересно събитие свързано с тениса на маса, моля пишете ни на
или Skype: ttfans.org
Тагове: Ahmed Daud Interview, Един живот отдаден на „Малкото топче”., Интервю с Ахмед Дауд, Момчилград



















Uvajavam tozi chovek mnogo. Gledal sum go na jivo kak igrae. Mnogo e lo6 s tozi hvat i tiq zubci
Timo, февруари 18th, 2010 at 23:50
Да, наистина. Бате Ахмед е много добър. Познавам го лично и мога да кажа, че е голям пич
Yuli Berk, февруари 18th, 2010 at 23:52
Страхотно интервю, браво!
Chen, февруари 19th, 2010 at 7:51
Браво! Този човек е страхотен просто!
Hristo Kirov, февруари 19th, 2010 at 20:25
Kakto vijdate bate Ahmed e otdal pove4e ot poloviniq si jivot na tozi na6 lyubim sport .I za godinite si e mnogo dobar.
JONI KEYCH, февруари 19th, 2010 at 21:54
Поздравления за интервюто Ерай! Пожелавам ти да спечелиш поне толкова купи , колкото и той има.
Димитър Чокоров, февруари 20th, 2010 at 0:15
Хехе и една ми стига
, аз съм скромен. За мен беше удоволствие да ви предоставя този материал
Eray Duran, февруари 20th, 2010 at 0:19
Good job my friend
Yuli Berk, февруари 20th, 2010 at 1:51
tova e basta mi i az mnogo se gordeq s nego toy vinagi e bil nomer edno za vsicki vremena…obicam te tatko obicam vi vsi4ki;)))
alper ahmed daud, февруари 21st, 2010 at 22:06
vsicko koeto e kazal e istina sportit za nego e nacin na jivot
Guler Daud Snaha, февруари 21st, 2010 at 22:14
Всички се гордеем с него Алпер.Това е човекът, който ми даде толкова много и ме научи да държа хилката както трябва.Е има още какво да се желае, но сме в процес на развитие.Всяко нещо с времето си. Добре дошли сред нас.
Eray Duran, февруари 22nd, 2010 at 14:19
Eray, dai gaz! Davam ti 2 meseca srok v koito moje da se podgotvi6 sre6tu men
Vuzpolzvai se ot trenirovkite pri bate Ahmed za da ne te tupam mnogo
Yuli Berk, февруари 22nd, 2010 at 16:20
Браво на Ерай за отличното интервю!
Имал съм честта да държа ракетата на Дауд като беше в Русе.
Много готин човек! Да е жив и здрав и му пожелавам още успехи, и приятни моменти с любимия ни спорт!
pacolan_super, февруари 23rd, 2010 at 12:27
10x за интервюто. Много хубав човек и личен приятел на баща ми (Иван).
Kiril, септември 14th, 2010 at 17:49
na 1 qnuari basta mi navirsi 60 godini da e jiv i zdrav pojelavam mu si6ite sportni uspehi v bulgariq i cujbina vinagi go podkrepqme za vsi4ko toy e primer za nas.ot imeto na basa mi blagodarq na vsi4ki sponsori i priqteli za podkrepata im…i jelaq na vsi4ki zdrave i uspeh v jivota i sporta…
alper, януари 7th, 2011 at 17:08
basta mi blagodari na negovite partnori po tenis na masa plamen lazarov,dimitir karaivanov,ivan stankov, 13 godisniq deniz murad ot ’sktm rodopi’i sampionkite ot ’sktm rodopi’momchilgrad-melisa,esin,mihaila i angelina.pojelava im uspehi v u4enieto sporta i jivota…
alper, януари 7th, 2011 at 17:19
Честито на патерици юбилея на Ахмед Дауд. Страхотен човек и радетел за спортта. Да е жив и здрав още толкова години и да ни радва по турнирите.
Hacko, януари 8th, 2011 at 11:16
4estit rojden den na paterici. Ahmed Daud e edin ot nai discipliniranite li4nosti koito poznvam. Toi e sebeotdaen, vinagi gotov da pomaga, zemen, talantliv i mnogo dobur sportist. Pojelavm mu mnogo zdrave, 6tastie, kusmet, o6te po-golemi sportni uspehi, dulgoletie i vse taka da ni radva s pozitivnoto si prisustvie.
Yuli Berk, януари 8th, 2011 at 12:29
4estit rojden den na paterici. Moq trenyor Ahmed Daud e edin naistina strahoten prekrasen 4ovek. Pojelavam mu mnogo zdrave 6tastie o6te mnogo sportni uspehi i da ni radva o6te d1lgi godini
Христо Киров, януари 8th, 2011 at 13:28
Kakvo mu haresvate na toq ? Pylen idiot
Gaffeeeto, януари 1st, 2012 at 15:43